Бюджет 2026: повишаване на осигуровките и данъка върху дивидентите – причината за недоволството

Така нареченият "първи бюджет в евро" трябваше да бъде знак, че държавата влиза в по-спокойна фаза – с нова валута, оптимистични прогнози и обещания за нарастващи доходи. Но както се оказа, проектът за Бюджет 2026 предизвика повече напрежение, отколкото ентусиазъм. И проблемът съвсем не е в наличието на средства, а в това кой ще плати сметката. И всичко това пада върху раменете на работещите и бизнеса заради повишаването на осигурителните вноски, поскъпването на труда и по-агресивното облагане на печалбите.

За работещите хора промените се усещат веднага в две области. Минималната работна заплата трябва да стане 620 евро, а средната пенсия – да надхвърли 540 евро. На хартия това изглежда като стъпка напред, но идва с едно неприятно допълнение: осигурителната тежест нараства. Пенсионните вноски се увеличават с още 2 процентни пункта, а максималният осигурителен доход надхвърля 2300 евро. В крайна сметка работещият вижда по-високи удръжки, а работодателят – по-висока цена за всяко назначение.

Именно този ефект – повече в брутното, но по-малко в нетното, при по-високи разходи за фирмите – накара синдикатите и работодателите практически да заговорят в един глас. Синдикатите твърдят, че през последните години реалната заплата в държавния сектор изостава и това увеличение само частично запълва празнината. Бизнесът пък обяснява, че така държавата "взима над милиард лева от реалния сектор" още през първата година.

Вторият конфликт засяга вече предприемачите. Данъкът върху дивидентите трябва да се повиши от 5% на 10%. Според мотивите – по-справедливо облагане и допълнителни приходи, но за много малки и средни фирми това е директно намаляване на личните доходи на собствениците. Работодателските организации предупреждават, че страната губи едно от малкото си предимства в региона и изпраща сигнал, че правилата могат да се променят по всяко време.

Не е изненадващо, че бизнесът беше сред най-активните участници в протестите. От трибуните се чуваха фрази като "бюджет на раздутата администрация" и "повече данъци без реформи".

За хората извън столицата картината е по-проста: осигурителните вноски растат, данъците – също, цените не спадат, а реформите отново се отлагат. Мнозина приемат повишаването на пенсиите като необходимост, но възниква интересен въпрос – защо самата държава не започва от собствените си разходи и привилегии. И ето че проектът, който трябваше да бъде представен като "първия съвременен бюджет в евро", се превърна в още един признак за това колко далеч е правителството от хората, които месец след месец пълнят този бюджет.