България утвърждава ролята си в НАТО като стълб на Източния фланг

Вижте какво, българите от години се чудят каква е ролята на страната ни в НАТО и защо всичките ни премиери държат да повтарят мантрата за Източния фланг. Ето един отговор, базиран на последното посещение на високопоставен представител на Алианса.

Напрежението в региона расте, а България е център на събитията.

България – ключов стожер на НАТО в Черноморския регион

СОФИЯ – България утвърждава своята роля на ключов стълб в колективната отбрана на НАТО, особено на стратегическия Източен фланг и в Черноморския регион. Това стана ясно по време на срещата между министър-председателя Росен Желязков и заместник генералния секретар на НАТО Радмила Шекеринска. Разговорът, проведен в Министерския съвет, подчерта ангажимента на София към съюзническите решения и продължаващата модернизация на въоръжените сили.

От правителствената пресслужба съобщиха, че в центъра на дискусията е била активната роля на България в Алианса като гаранция за националната сигурност и повишаване на отбранителните способности. По време на срещата, в която се усещаше атмосфера на взаимно признание и сътрудничество, премиерът Желязков е потвърдил, че страната стриктно се придържа към всички решения от Срещата на върха в Хага. Именно там, лично с участието на Желязков, са били взети решенията за засилване на възпирането и отбраната на Източния фланг, особено в Черноморието, увеличаване на инвестициите в отбрана, продължаване на колективната подкрепа за Украйна и укрепване на партньорствата.

От 2% към 5% от БВП за отбрана

Заместник генералният секретар на НАТО Радмила Шекеринска изрази висока оценка за последователността на България в рамките на Алианса.

"България неизменно е сред съюзниците в Алианса, които с последователните си действия отстояват и укрепват неговото единство", заяви тя.

Премиерът Желязков подчерта, че България вече е достигнала над 2% от БВП разходи за отбрана, което е едно от основните изисквания на НАТО към държавите членки. Според него е налице и широк политически консенсус за постепенното увеличаване на този дял до 5% от БВП до 2035 година. Той също така изтъкна мащабните проекти за модернизация, които текат в момента, включително закупуването на съвременни оръжейни системи за трите вида въоръжени сили. Сред тях са бронираните бойни машини Striker и два многофункционални модулни патрулни кораба за Военноморските сили. Освен това, премиерът съобщи, че е започнала доставката на изтребителите F-16, а в ход е и работа по придобиването на артилерийски и високомобилни ракетни системи, 3D радари, системи за противовъздушна, противоракетна и брегова отбрана.

Черно море и Западните Балкани – зони на повишен риск

Срещата насочи фокуса и към стратегическото значение на Черноморския регион, където България активно допринася за възпиращата и отбранителна позиция на НАТО. Като пример за успешно сътрудничество, Желязков посочи многонационалната бойна група на българска територия, ръководена от Италия, с принос от няколко съюзнически държави, включително Република Северна Македония. Специална група за противоминно противодействие в Черно море също бе отличена за приноса си към сигурността и свободата на корабоплаване в региона, който продължава да бъде зона на повишено напрежение.

Освен това, премиерът изтъкна значението на Паневропейския коридор VIII, който свързва Адриатическо море с Черно море, като жизненоважен не само за военната мобилност на НАТО и ЕС, но и за икономическия растеж на региона, включително Западните Балкани. Желязков изрази очакване съюзниците да изпълнят своите ангажименти по проекта без забавяне, което е показател за критичната му важност.

В контекста на продължаващата нестабилна ситуация, премиерът Желязков изрази безпокойство относно положението в Западните Балкани, белязано от политическа поляризация, междуетническо напрежение и институционален дефицит. Той отбеляза, че тези предизвикателства се изострят допълнително от злонамерено влияние и хибридни дейности, често свързани с опити за дестабилизация от страна на външни фактори. Премиерът подчерта, че е от ключово значение да бъде засилена стратегическата комуникация както чрез НАТО, така и двустранно. Той увери, че България остава ангажирана с мира в региона, продължавайки своя принос към мисиите на KFOR и EUFOR-Althea.

Подкрепа за Украйна и посещение на Шекеринска

Бъдещите гаранции за сигурност за Украйна също бяха обсъдени. Желязков беше категоричен, че те трябва да включват устойчива подкрепа както от европейски, така и от трансатлантически партньори. Той изрази готовността на България да даде своя принос към тези гаранции, например чрез съвместни операции против мини в рамките на Групата за противоминно противодействие в Черно море и като осигури въздушно пространство и подкрепа за коалиционните сили. Премиерът даде висока оценка на водещата роля на НАТО в инициативата PURL, която улеснява предоставянето на американско военно оборудване за Украйна.

Визитата на Радмила Шекеринска е част от провеждането в България на 20-ото учение на Алианса за управление на извънредни ситуации, което ще се състои в периода 7-12 септември. То се организира съвместно между Евроатлантическия координационен център на НАТО за реагиране при бедствия и Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на МВР.

Преди броени дни от НАТО съобщиха, че Шекеринска ще посети страната на 7 и 8 септември, за да проведе няколко двустранни срещи. В програмата на заместник генералния секретар е включено посещение на войниците от Многонационалната бойна група на НАТО в база "Ново село" и наблюдаване на учението "България 2025" в Професионалния обучителен център за оказващи първа помощ в Монтана. Тя също така ще произнесе реч в Атлантическия клуб, където се очаква да подчертае отново ключовата роля на България в архитектурата на европейската сигурност.