България разследва инцидент със самолета на Фон дер Лайен, отхвърля кибератака

София, България — Министерството на вътрешните работи в България започна незабавна проверка на инцидент, свързан със самолета на председателя на Европейската комисия, Урсула фон дер Лайен. В ефирното студио на предаването "Интервюто" по БНТ, вътрешният министър Даниел Митов разкри детайли за предприетите действия и насочи общественото внимание към по-широкия контекст на хибридните заплахи в региона.

Разследването: Отхвърлена е хипотезата за кибератака

Според министър Митов, ведомството е било уведомено за проблема веднага. Основната задача, възложена на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП) и нейния отдел за киберпрестъпления, е била да установи дали не става въпрос за умишлена кибератака. Въпреки сериозността на ситуацията и потенциала за дигитална намеса, бързият анализ на експертите е довел до категоричен извод.

"С категоричност можем да кажем, че това не е случая, не става въпрос за кибератака. Оттук нататък ще съдействаме на другите институции, които са натоварени с това да извършат оперативните действия по изследването на въпросния проблем и достигането на истината такава, каквато е," обясни министърът, подчертавайки, че МВР ще продължи да оказва пълно съдействие на компетентните органи.

Войната в Украйна и заглушаването на GPS сигнали

Коментарът на министъра придоби по-широка перспектива, когато той разкритикува официалната позиция на Русия по инцидента. Митов посочи, че още от началото на войната в Украйна през 2022 г. се наблюдава постоянна тенденция на заглушаване на GPS системи в региони, близки до конфликта. Тези смущения, макар и обезпокоителни, са станали рутинна част от операциите на Европейската агенция по гражданско въздухоплаване.

"Европейската агенция по гражданско въздухоплаване има дори протокол по този въпрос, когато се стигне до подобен тип заглушаване има инструментална система за кацане по прибори, така че да може да бъде извършено кацането безопасно и в съответствие с дадените протоколи. Може да става въпрос точно за това," уточни той.

Българската позиция срещу руските твърдения

Вътрешният министър не спести критиките си към официалната позиция на Москва, която отрече да има намеса в инцидента. В пряк контраст с това отричане, Митов напомни за предходни случаи, в които руски официални лица са разпространявали невярна информация.

"Москва отричаше, че има руски войски в Крим. Така че изобщо какво говори Руската федерация няма абсолютно никакво значение. Вече сме свикнали, че оттам не можем да получаваме достоверна информация. Ние трябва да си проверим какво точно се случва," заяви Митов, изразявайки дълбоко недоверие към руските официални изявления. Неговото изказване отразява нарастващата трезвост в оценките на западните столици, които отдавна се научиха да се отнасят скептично към кремълските наративи.

Борба с хибридните заплахи: Нова оперативна група по модела на ФБР

Министърът използва случая, за да насочи вниманието към по-широкия проблем с хибридните атаки, на които са подложени Европа и Западът от години. За да отговори на тези предизвикателства, българското правителство е обявило създаването на нова, специализирана оперативна група, структурирана по модела на "Task Force" на ФБР.

Първоначално тази група ще се фокусира върху борбата с прането на пари – ключова задача, целяща излизането на България от "сивия списък," в който е попаднала през "4 години на безвремие."

"Така можем да говорим и с нашите международни партньори за това да създадем специализирана оперативна група за борба с хибридните заплахи. Но това, естествено, ще е много по-тежка задача, защото дефиницията на хибридни заплахи е много широка," призна Митов. Той подчерта, че обхватът на тези заплахи е широк и включва както "инструментализирането на миграционните потоци," така и "дезинформацията," и "киберзаплахите."

Въпреки сложния характер на задачата, България е твърдо решена да създаде подобно звено в сътрудничество със своите международни партньори, за да прецизира фокуса на бъдещите си действия. Новата структура ще обедини усилията на ключови институции като:

• митниците
• Националната агенция по приходите (НАП)
• Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС)
• прокуратурата
• двете главни дирекции на МВР – ГДНП и ГДБОП