България оглавява класацията на ЕС за хранителна бедност

Последните данни от Евростат рисуват тревожна картина за стандарта на живот в България. Публикуваният днес доклад показва, че през 2024 г. страната ни е достигнала до незавидната позиция, като оглавява класацията в Европейския съюз по дял на населението, което не може да си позволи храна, съдържаща месо, риба или вегетариански еквивалент, поне през ден. Това е първият път от три години, в който България заема първото място по този показател.

Данни от Евростат за хранителната несигурност в България

Според европейската статистика 18,7 на сто от българите не са в състояние да осигурят пълноценно хранене за себе си и семействата си през 2024 г. Този висок процент е значително над средния за ЕС, който е 8,5 на сто за същата година, въпреки че на европейско ниво се наблюдава леко подобрение спрямо 2023 г., когато делът е бил 9,5 на сто.

Разликата е особено остра, когато се разгледат данните за най-уязвимите групи. Сред хората, живеещи под прага на бедността – тези, чийто доход е по-малко от 60 на сто от средния за страната – положението е още по-тежко. Докладът на Евростат разкрива, че цели 37,7 на сто от застрашените от бедност българи не могат да си позволят адекватна храна. Въпреки че този показател представлява леко подобрение спрямо 2023 г., когато делът е бил 40,2 на сто, България продължава да е на челни позиции в тази мрачна класация, непосредствено след Словакия (39,8 на сто) и Унгария (37,3 на сто). За сравнение, средният дял на застрашените от бедност в ЕС, които не могат да си осигурят питателна храна, е 19,4 на сто, което е с 2,9 пр. п. по-малко спрямо 2023 г.

Данните на Евростат подчертават огромното неравенство в достъпа до храна в България. Разликата между общото население и групата в риск от бедност е 19 пр.п., което отрежда на страната ни четвърто място в ЕС по този показател. Единствено Гърция (23,3 пр.п.), Словакия (22,7 пр.п.) и Унгария (21,8 пр.п.) отчитат по-големи разлики. Това остро неравенство контрастира с данните от страни като Кипър, където разликата е едва 2,3 пр.п., Португалия (2,6 пр.п.) и Ирландия (3,3 пр.п.), което показва много по-висока социална кохезия.

Рекорден дял на хората, които не могат да си позволят питателна храна

На другия полюс в класацията са държави като Кипър (3,5 на сто), Ирландия и Португалия (по 5,1 на сто), където делът на хората, застрашени от бедност, които не могат да си осигурят питателна храна, е най-нисък.

Докладът на Евростат служи като сериозно напомняне за дълбочината на проблемите с бедността и хранителната несигурност в България. Справка в базата данни на статистическата служба показва, че през далечната 2007 г., когато страната ни се присъедини към ЕС, цели 88,5 на сто от най-бедните българи не са можели да си осигурят адекватно хранене. Въпреки че оттогава е постигнат известен напредък, настоящите данни ясно показват, че предизвикателствата пред най-уязвимите групи от обществото остават значителни. Тези цифри не са просто статистика, а отразяват ежедневните трудности и лишения, пред които са изправени хиляди български семейства. За тях осигуряването на пълноценна храна е лукс, а не основно човешко право.