България 2026: Изкуствен интелект, квантови пробиви и дигитална трансформация по пътя на ЕС

До 2026 г. България има исторически шанс да се превърне от пасивен потребител на чужди технологии в активен участник в дигиталната трансформация на Европа. Националният план „Дигиталното десетилетие“ и политиките на ЕС в областта на AI, квантовите технологии и полупроводниците създават рамка за трансформация на технологичната екосистема у нас.

Инвестиции с трансформиращ потенциал

България планира да инвестира над 2.19 млрд. евро в изпълнение на пътната си карта до 2030 г., като по-голямата част от средствата идват от Плана за възстановяване и европейската Кохезионна политика. Средствата целят:

• Създаване на AI Factory в София Тех Парк;
• Участие в европейски инициативи като Chips Joint Undertaking, EuroHPC и Quantum Pilot Lines (QU-PILOT);
• Изграждане на мрежа от Европейски цифрови иновационни хъбове (EDIH);
• Подобряване на дигиталните умения чрез програми за преквалификация и образование.

Ключови предизвикателства и индикатори

Въпреки напредъка, страната изостава по някои основни показатели:

• Само 6.5% от българските предприятия използват AI (средно за ЕС – 11.2%);
• Дигиталните умения са под 40% от работната сила;
• Недостиг на ИКТ специалисти (под 5% от работещите);
• Слаба връзка между НИРД и бизнес средата.

Сценарии за развитие до 2026 г.

Експертите очертават три възможни траектории за развитие:

• Реалистичен: Устойчив напредък – България изпълнява 80–85% от мерките, но продължават предизвикателствата с кадри и интеграция на технологиите в индустрията.
• Оптимистичен: Бум на дигитализацията – AI adoption над 10%, старт на първи квантов проект и ръст на ИКТ специалистите до 5%.
• Песимистичен: Изоставане – забавяния в транспозицията на законодателството, ограничено усвояване на средства, слабо въздействие върху индустрията.

Кой печели и кой рискува?

Стартъп екосистемата и научно-изследователските центрове ще спечелят най-много, ако се гарантира последователност в политиката и финансирането. Бизнесите, които не инвестират в дигитализация и обучение, рискуват да останат извън технологичната карта на Европа.

Извод: Успехът на дигиталната трансформация в България до 2026 г. ще зависи не само от европейските средства, но и от способността на държавата и индустрията да действат стратегически и синхронизирано.

Дисклеймър: Тази статия е аналитичен преглед на редакцията на BurgasMedia и отразява позицията на експертна група въз основа на текущи събития. Представените изводи са хипотетични и не представляват прогноза. Редакцията не носи отговорност за бъдещи разминавания и приканва читателите да формират собствено мнение въз основа на проверени източници.