Тази година се навършват 199 години от рождението на Петко Рачов Славейков – поетът, от когото започва новата българска поезия. Роден е в Търново на 17 ноември 1827 г. по стария календар. По новия това е 29 ноември. Помним го като човека, който пише на езика на хората около себе си и после помага този език да влезе в превода на Библията.

Славейков е учител още като юноша, от 1843 г. Сменя много градове и села и събира народни песни и фолклор. През 1852 г. излизат първите му печатни сборници, „Смесена китка“ и „Песнопойка“. Пише ги не на църковнославянски или гръцки, а на говоримия български.

През 1864 г. е поканен да редактира пълния превод на Библията на български заедно с американските мисионери Елайъс Ригс и Албърт Лонг. Работата е в Цариград и продължава години, а целият превод излиза от печат там чак през 1871 г. В Цариград Славейков издава вестник „Гайда“, а от 1866 до 1872 г. и „Македония“. В тези години той е и сред водачите на борбата за самостоятелна българска църква.

През 1873 г. излиза поемата му „Изворът на Белоногата“ – за мома от село, везир, който минава оттам, и избора между родното място и богатия живот в Цариград.

След Априлското въстание през 1876 г. турските власти арестуват Славейков. Руските войски го освобождават и той тръгва с отряда на генерал Скобелев.

В свободна България той е председател на Народното събрание през 1880 г., а през 1880–1881 г. е министър на просвещението, после и на вътрешните работи. Води Либералната партия. Славейков умира в София на 1 юли 1895 г. по стария календар, 13 юли по новия.