В книгата на Лили Иванова „Истината”: Йорданка Христова е стара и дебела, Бисер Киров-лайно, Емил Димитров-гей и пияница...

Снимка: Примата Лили Иванова

Духане, чукане, курва, шантонерка и пр. Тези думички изобилстват в книгата на Лили Иванова “Истината”, редактирана от Мартин Карбовски. В нея има специална уговорка, че цинизмите не са дело на журналиста, а на примата. “Скъпи читателю, не се стряскай...Пред вас съм истинската аз – с душата и сърцето си”...

Духане, чукане, курва, курве, шантонерка и пр. Тези думички изобилстват в книгата на Лили Иванова “Истината”, редактирана от Мартин Карбовски. В нея има специална уговорка, че цинизмите не са дело на журналиста, а на примата. “Скъпи читателю, не се стряскай...Пред вас съм истинската аз – с душата и сърцето си...”, се казва в епилога.

Има и изричен пасаж, че редакторът не е виновен:
“Всеки, който в злобата си е искал да ме обиди, просто да го духа. Това мога да кажа на обругателите си – да го духат...
Мартин: Да го духат? Ще го вкараме ли в книгата? Те ще кажат после, че аз съм ти казал да го кажеш...
Лили Иванова: Знам. Знам, че ще каже някой така. Но и той да го духа.”

Изящна словесност

Ето няколко кратки примера за изказа на естрадната ни прима:
- Не изглеждам на годините си, защото се щадя от греховете, в които изпадат другите хора. Защото не съм виновна, че не съм пила, не съм пушила, не съм се чукала като свирка и до ден днешен.
- Когато един художник рисува добре, аз не питам той на колко години е нарисувал тази картина и кой е той, женен ли е, разведен ли е, чука ли, не чука ли…
- Какво искате от мен?! Да приличам на вас ли!? Да пия, да се чукам и да имам претенции на велик непризнат глас, талант, музикант.
- Майка му (първия мъж – б.р.) беше направо ужасна жена. Ако я го духай беше в речника ми тогава, сигурно щеше да го отнесе…
- Слушали сте легенди какви курви са певиците, нали.. (За сведение на читателите “ШОУ” преброи думата курва в различни варианти пет пъти на една единствена странаци – б.р.)
Като разбрал, че ще става певица, баща й казал: “Курви в къщата си не ща!”


Емил я свалял, а после я натопил

Когато описва колегите си –музиканти, Лиленце-Пиленце се мъчи да бъде добронамерена. Успява донякъде за покойниците. Емил Димитров например е определен като “най-големия и най-талантливия на моето време”. После обаче следват няколко поклъцвания – за пиянството и сексуалната му ориентация.
Например при турне в Румъния все й искал пари. Казвал, че си е забравил портфейла. Тя първия път му платила пастичката в сладкарницата, но после го срязала и той повече не посмял да поиска. Веднъж обаче я поканил в стаята си и я прегърнал, опитал се я сваля. Лили се чуди защо, след като на всички била известна сексуалната му ориентация и всички знаели за връзката му с Васил Андреев Предполага, че е бил пиян или пък толкова е искал да пее някаква нейна песен, та бил готов на всичко дето се вика. Като се върнали в България обаче в концертна дирекция я обвинили, че имала неприлично държание – искала била да спи с Емил. Това било отмъщението за отказа й!
После в книгата се разказва за пиянските и гей изпълнения с Васил Андреев. Учудва се на задружността на гей гилдията и как винаги се намирали – сигурно са имали пароли, подозира примата. По-нататък в книгата се подиграва с разни певици, които след смъртта на Емил твърдели, че бил страхотен мъж .
Примата разказва и как след инсулта Емил лежал в някаква болница като куче – жега и мръсотия, тя му носела дрехи, гледала го, преместила го в правителствена.
Той трябваше да спазва режим, диета, да не пие. Но той не го направил, пропил се пак и това го довършило.

Данчето – с леко поведение и “особени заслуги”

Най-голямата злоба в творението на Лили Иванова е отнесла Йорданка Христова. Тя, милата, е обвинена във всички смъртни грехове. Къде чрез намеци, къде в прав текст, на драгия читател е обяснено, че Данчето е некадърна, с леко поведение, изглежда по-възрастна от годините си, дебела е, лицемерка е и пр. Тази злоба минава като червена нишка из цялата творба.
Почва се с това, че Румен Леонидов поканил Лили в някаква академия, която щяла да дава титли на заслужили българи. Освен нея, от естрадните изпълнители били поканени Васко Найденов, Богдана Карадочева, Стефан Димитров, Йорданка Христова, Веселин Маринов и Стефка Берова.
“Компанията започва добре, но за някои от имената някой ще трябва да се извини на публиката”, клъцва примата. И тъй като по-нататък Васил Найденов е похвален, явно другите имена след него са “за извинение”. Преди да каже това, обаче Лили Иванова обяснява, че няма особено значение.
Шамаросването на Йорданка Христова продължава със спомен от Белград. Данчето поискала да са в една стая. Дошъл при Лили някакъв фотограф и се уговорил да я снима в стаята. Данчето чула и като дошъл снимачът го посрещнала в леглото фриволно облечена. Лили се била издокарала прилично, но онзи щракал само Данчето. Тук примата признава, че Христова била много красива навремето – това е единственото положително нещо, написано за нея.
В кратките пасажи за брака на Лили с Янчо Таков отново е отделено място на Данчето – този път на лицемерието й. Доката примата била женена за политбюровския син, Христова редовно й се обаждала: “Лильок това, Лильок онова”. Като започнало делото за развода, повече не я потърсила.
По- нататък в книгата има един словесен поток, предизвикан от факта, че Йорданка Христова в някакво тв предаване отговорила на въпрос за облеклото на Лили. За възрастта й пък казала, че не знае кога е родена, но е по-стара от самата нея. И тук следва, цитирам дословно:
“Някои хора правят кариера с оная си работа, други – докато те коментират. Колкото и песни да са изпели, по-известни стават с коментарите си за други хора. И се надяват да станат по-известни с това, че обсъждат или по-скоро се надяват да се сети някой за тях. .. “
“ Коментира ме човек, който се облича доста по-оскъдно от мен... Освен това трябва да се знае, че показването на форми трябва да става при наличие на такива... Хора, които изглеждат доста по-възрастни от възрастта си, не бива да коментират други хора, които изглеждат млади за годините си.”
На още едно място е спомената Данчето – в главата за режима на хранене: “Има дебели певици – Берова, Костова, Христова…- ами нека са дебели, техен проблем.”
Към края на книгата пък Лили Иванова се оплаква колко бедни и ощетени от държавата са естрадните певци, не пропуска да изсъска: “Е, има хора между нас, като Йорданка Христова, с персонална пенсия от Стефан Данаилов, дадена за “особени заслуги” към държавата. Няма да мога да го докарам до такива заслуги.”

Бисер Киров – арогантен и лъжец

Примата разказва и за срещите си с Бисер Киров в Германия – бил изключително арогантен, немските музиканти не го харесвали. Викали му “шайзе” – в превод на български - лайно.
Конферансието там го представяло като номер 1 в България. “А номер едно сред мъжете е Васил Найденов”, възмущава се Лили. После разказва как в Русия се представял за народен артист, а не бил дори заслужил. Тя обаче казала на Кобзон истината и Йосиф много се учудил. Сега Бисер бил културен аташе в Москва, сетете се колко ангажименти имам в Русия, недоволства примата.
Под ножа падат й всички композитори, които са й поискали авторски права.
Тончо Русев е подробно описан като алчен тип, който я смятал за “златна кокошка”. Последните години й искал месечна заплата от 500 лв. за това, че пее песните му.
Подиграва се и с Митко Щерев. Тя го взела в групата си, защото бил беден като църковна мишка, а той искал все повече пари. Като се наежел, ставал много смешен, защото е нисък. Лили описва какво му е подарявала, казва колко често му давала пари. Издържала и дъщеря му в частен университет -четири години й давала по 600 лв. на семестър. После й дала и 1500 долара да прави козметичен салон.

Мъжете-лигльовци

Лиленце споделя своите сексуални практики скромно: “Много внимавам сексът да не ме изтощава. Енергията изчезва… Леко съм срамежлива в това отношение. Никога не съм правила секс на светло, винаги на тъмно. Може някъде нещо там да свети, но само да мъждука.”
За сексуалните си партньори, с изключение на Иван Пеев, принципът е – или лошо, или нищо.
Здравко Радоев е описан в кратце като “по майка евреин и хитър като двама евреи”. Когато се запознали бил гадже на Грета Ганчева, но почнал да ухажва Лили. Дори веднъж заключил Грета в стаята, за да иде при примата.
Радоев често разказва, че той е организирал турнето в Румъния, на което Иванова се прочува и издават първата й плоча. Според звездата обаче той само “участвал” в групата й, на турне поканили нея. Там дори не живеели в една стая. Със спечелените в Румъния пари двамата си купили със Здравко пежо. (Кой си купува кола заедно с някого, който ти е никой – б.р.). Радоев пратил Лили да си ходи с влака, той вкарал автомобила в България, регистрирал го на свое име и след раздялата казал, че е негов. “Здравко-Мравко вече е забравен”, възкликва на едно място в книгата Лили.
Само за Иван Пеев от всичките й мъже има добра дума. Той е описан като първата и единствена истинска любов. И то няколко пъти. След това примата е разказала за страшното му пиене. “Просто пиеше до 6 сутринта. Прибира се, ляга, спи до 16-17 часа, изкъпва се и пак тръгва нанякъде. Връща се на сутринта и пак, и пак…Най-мъчително се разделих с него. Защото го обичах.”
При раздялата тя оставила на Ванко цялото общо имущество – и апартамента, и колата.
Янчо Таков е шамаросан като просто “син”. Син на някого”. Обяснява се как никога нищо не е работил, във “Всяка неделя” бил просто фигурант, отмъкнал й два скъпи пръстена при раздялата, искал да й свие и апартамента, влязъл през прозореца на стаята й в Слънчев бряг да провери дали не е с мъж, за да я разобличи пред съда и т.н.
За Драго Чая в книгата се споменава веднъж, той й говорел за Митко Щерев: “Аз съм забелязал, че Митко се дразни от моето присъствие. Той те ревнува не като мъж, а те ревнува може би, че аз съм по-близка приятелка с тебе...” Интересно думата “приятелка” грешка на езика ли е, редакторски пропуск ли е или е сложена съвсем умишлено?
За Чочо Владовски има по-голям пасаж. Лили признава, че се е разделила с него бързо, защото разбрала, че има диабет, за който криел от нея. “ШОУ” пръв написа за това. Разказва и за самоубийственото му пиянство, за което сме разказвали много пъти.

Биографите-муфтаджии

Лили Иванова яко шамаросва досегашните си биографи. За Исак Гозес, който написа “Лили. Един живот, една съдба” има само един пасаж : “По това време Исак Гозес ми се пишеше приятел.
Отидохме заедно на премиерата на Митко Щерев, те и досега са добри приятели. Накрая Исак ме помоли да платя сметката. Защото имал само 10 лева. Излизаш с Лили Иванова и само с десет лева. Лоша работа, някои мъже са мъже само когато имат жена до себе си, да ги черпи. Толкова за Исак и неговите десет лева.”
Гнева на примата е отнесъл и първият й биограф Марин Бончев. Тя го нарича Марин Б., но ясно дава да се разбере кой е. “Този човек със съмнителна сексуална ориентация имаше дори семейство, него социализмът го задължаваше да играе ролята на мъж.”. Тези думи са по повод факта, че под чуждо име написал във вестник, че Ванко Пеев й викал мъртва утроба и я биел.
Борис Ангелов, който написа “Просто Лили” дори не е споменат поименно, а като “човека с оня прякор”. Там преди да говори, примата е трябвало да се посъветва с адвоката си. Защото е признала, че докторката, която съдът пратил да провери дали има пластични операции, не поискала от Лили да си свали дрехите, нито да си вдигне бретона, защото и така се виждало, че няма хирургическа намеса. Ангелов поиска такава експертиза и сега би могъл да я оспорва, заради признанието на примата, че прегледът е бил отгоре-отгоре.

Влязла в БЗНС заради почивната станция

“Не се занимавам с пари. Парите не ме интересуват и до ден днешен” – много често се повтаря този рефрен в книгата. Също така постоянно повтаря и, че у нас не се плаща изпълнителско право и тя нищо не получава от песните си, за разлика от композиторите.
Лалю Ганчев, баща на Васа Ганчева и виден земеделски водач преди демокрацията, й гледал на кафе и познал, че няма пари. Той й помогнал за развода с Янчо, защото “правосъдието беше към БЗНС. Каквото кажеха в БЗНС, това ставаше”.
Лалю я поканил да влезе в БЗНС. Тя се ослушала, но после Васа й казала, че ще я уреди в почивната станция на земеделците, ако стане член. Било 74-75 г.
Лили често повтаря, че не е ползвала връзки. Също така често обаче споменава с кой висш партиен кадър или генерал се е срещала като е имала затруднения. Шефът на МВР ген. Шопов я отървал от Държавна сигурност, която искала да я вербува за доносник в Германия. Ген. Илия Кашев пък й уредил турне в Съветския съюз след развода с Янчо, когато не й давали работа.
Тя казва и че нищо не е спечелила от брака си с Янчо Таков. Ето какво разказва за прословутия апартамент на “Оборище”. След развода с Ванко искала да си купи жилище и помолила за среща с Тодор Живков. Той обаче не я приел, въпреки че Мара Малеева много й се възхищавала. Приел я Димитър Методиев и й казал, че не дават жилища. “Трябваше да пия повече кафе с партийците по това време. А някои по-красиви артистки получаваха и без да плащат апартаменти”, горчиво заключава примата. После обаче дошла връзката с Янчо. Майка му Вълка Горанова й уредила да построи мезонета си, като плати за правото на съкооператорите. И Пеко Таков отнася добри думи. Бил много възпитан, обичал да яде попарка заедно с Лили. Това й било любимото ядене тогава – сухар, много сиренце и гореща вода.

Българите сме дупедавци

Лили Иванова няколко пъти декларира в интервюта колко обича родината и затова винаги се е връщала. В книгата обаче казва, че не останала на Запад, за да не навреди на роднините си. После обяснява, че не е горда с държавата ни и с българите: “В Сърбия, Гърция и Турция не можеш да чуеш българска песен. А ние, дупедавците, ние влизаме на заден ход, без вазелин – наведени. Пеем техни песни и не се срамуваме.” И още: “Не се гордея с родината си, която оставя талантите си да умират като вампири на стари години. Случи се с много хора. Надявам се да го избегна.”

Като зла бабичка

Въпреки че постоянно говори за това колко е отвратително да се говори за възрастта й, Лили Иванова много често в книгата си се изказва точно като сърдита бабичка. Ето и примери:
- “Днес бодро разкрачените крака гарантират цялата кариера – не ти трябва глас, не ти трябва сцена, няма състезание, освен онова, в което една жена се съблича по-бързо от другата. Сега отключването на мечтата е отключването на краката.”
- “Днес жените са шантонерки, цялата епоха се крепи на това. (Междувременно обяснява, че тя е имала само един мъж преди първия си съпруг – на 18 г. – б.р.) Трябва някой ден да опише проституцията на новите звезди. Водка с утеха, разбирате ли.”
- “Погледнете вестниците – няма вестник без гола мадама. Толкова ли мъжете станаха импотентни, че трябва да се възбуждат чрез вестниците. Трябва много да са го закъсали горките. И тези, които ни предлагат такъв продукт, чекиджии ли са, какви са не знам.” (Малко преди този пасаж е пусната цяла статия за нейното събличане в Плейбой – б.р.)
“Разбирам – ако имаш какво да разголиш и да е хубаво, добре. Но като гледам младите момичета, те са като солунски диреци или амфори, всичко е като юфка. Но мъжете харесват всичко. Забелязала съм, че общо взето българинът харесва задници. Аз затова смятах, че мен никой не ме харесва в България и чак като отидох в Германия разбрах, че мога да мина освен за певица и за хубавица.”

Мегаломания

Примата много често се изказва за собственото си величие – поне четвърт от книгата е посветена на разсъждения от типа – те ме плюят, но не разбират колко съм недостижима. Ето най-ярките примери:
- “Ако се страхува от мене (мъжът – б.р.), значи има проблем или от кръста нагоре, или от кръста надолу. Ако се страхува от имиджа ми, от иконата в мене – има само един избор – да стане велик и той.”
- “Някои си мислят, че гениалността се плаща със самота. Това са пълни глупости. Аз не се чувствам самотна.”
- “Аз съм вече много голяма. Неунищожима. Моят дух отдавна ги е смазал.
Мравките ще си останете винаги вие – моите съдии. Най –добре се смее този, който се смее последен. Ха-ха-ха!”
- “Забравете за това кой е най-велик и кой е номер едно. Аз съм Лили Иванова. Няма друг с такава титла.”
- “Аз съм най-обичаната и най-мразената в тая държава. Навсякъде гонена и навсякъде приета.”
- “Има хора, които могат да ми простят физическата сила и младостта, която изглежда непреходна, но не могат да ми простят силата на духа. Моят дух ги смазва. Това е печатът на съдбата ми.”

Любимият й виц 

Пътува Лили Иванова за Турция. Спират я турците на границата и питат какво работи. “Певица”, казва тя. Те пишат: “Гювендия”. Тя се обижда: “Ама аз съм народна артистка”. Те поправят: “Баш гювендия с тапия”.
Б.Р. Според българския тълковен речник гювендия разговорно означава лека жена, курва.

Подготви Марта Въглищарска

 

21 май 2009 г./Блиц

 

 

 

Добавете коментар
Въведете Кода от картинката в полето под него.

Акцент
Търси по дума
 
Допълнителна информация
Здравей, Бургас
Виц на деня
Изпрати електронна картичка
Анкета
Кой е най-хубавия град за живеене на Южното Черноморие?
  • Бургас
  • Несебър
  • Поморие
  • Созопол
  • Приморско
  • Царево
Събитиен Календар